Съществителното име се определя от следните категории:

Genus – род, Numerus – число и Kasus – падеж.

Граматичният род не винаги съвпада с естествения род, който се определя от пола: семантиката и формални показатели също дефинират граматичния род. Различаваме:

a) maskulina (мъжки род) – der Stuhl,

б) neutra (среден род) – das Kind,

в) feminina (женски род) – die Bluse.

Като част на речта съществителното име се характеризира и от неговия член (Artikel). В немския език различаваме определителен, неопределителен и нулев член. Членът определя рода, числото и падежа на съществителното име. Cкланя се както следва:

В единствено число (Singular):

В множествено число (Plural) - еднакво за трите рода:

N. die Kinder

A. die Kinder

D. den Kindern

G. der Kinder

1. chs се чете в думи от немски произход като „___кс____“:

sechs, wachsen, Sachsen.

2. x се среща в думи от чужд произход и се чете като “___кс____”: Export, Examen, Praxis.

3. qu се произнася “____кв___”:

Quittung, Quelle, bequem.

4. th се е запазило в думи от чужд произход и в имена. Чете се като “___т____”: Theater, Thüringen, Apotheke.

5. y се среща в думи чужд произход като: Gymnasium, Physik, Analyse. Чете се като “____ю___”.

6. Окончанието –ig се произнася като “___их____”:

richtig, Essig, dreißig.

7. Когато пред –i има l, думата се пише с -lich:

neulich, täglich, tauglich.

8. ch се чете само в думите с френски произход като “___ш____”:

Chef, Chance, Branche

aвтор: danitaaa