1. Дълга и къса гласна.

В немския език се различават дълги и къси гласни. В много случаи отделни думи се различават само по дължината на гласната, напр. fühlen – füllen, Ofen – offen.

Дълги гласни може да има само под ударение, някои от гласните под ударение са дълги, други са къси.

2. Означаване на дълга гласна.

2.1 посредством удължително h (Dehnungs-h), което не се произнася.

· между гласна и следващо “е”: sehen, früher.

· след гласна, когато следва l, m, n, r: wohl, lahm, Fahne.

2.2 дълго “i" се записва като “ie“, чете се само [i:]: Miete.

2.3 чрез удвояване на гласната: Kaffee, Saal, paar, Paar.

3. Дълга гласна без специално обозначаване.

Дълга гласна не се обозначава специално, когато е в отворена сричка. Отворена е тази сричка, която завършва на гласен звук: da, No-te, ha-ben.

4. Означаване на къса гласна.

Къса гласна има в затворена сричка, т.е. пред две или повече съгласни: Dorf, antworten, lang, waschen.

Късата съгласна се сигнализира посредством удвояване на съгласната след нея: fallen, lassen, schnell, Tasse.

kk се записва като ck: wecken, decken.

zz се записва като tz: sitzen, trotz, Witz.

автор: danitaa