1. В немския правопис звук и буква най-често съвпадат: etwas, kalt, oft, т.е. пише се това, което се чува.

2. С главна буква се пишат:

· началото на изречението,

· собствените имена,

· всички съществителни имена. Anna, Emil, Rose, Straße

1. За някои звуци има съчетания от букви:

· sch за “ш”: Schuhe, schon,

· tsch за „ч“: Deutsch, tschüss,

· sp за “шп”: sprechen, spielen - само в началото на

думата,

· st за „щ“: Stunde - само в началото на думата.

1. В немалък брой думи звукът не съвпада с буквата: В думата Tag се чува [так], но се пише g, защото в множествено число се чува звучната съгласна “g“: Tage [таге]. Това е т.нар. морфологичен принцип, според който в сродни думи се пише една и съща буква: Tag – täglich – Tage.
2. h или ch: В началото на думата се пише h, а вътре и в края на думата ch: heute, Haus / noch, Sache.
   
3. s, ss или ß:

s се чете “з” между две гласни или в началото на

думата пред гласна: lesen, Sonne, sonderbar;

ss се чете като “с”: Kasse, Klasse, lassen;

ß (ес цет) се чете “с” и се пише след дълга гласна и след двугласна: ließ, außen, heißen.

1. ä, ö, ü (обозначават се: а-умлаут, о-умлаут, у-умлаут)

· ä се чете като [е] в думи, които са свързани с думи, в които има “а”, напр. Tag ñ täglich.

· ö [œ] не се покрива напълно с българското “йо” – устните се нагласят за произнасяне на “о” и се казва “е”: hören, lösen.

· ü [ю]: üben, lügen, Hügel.

1. Двугласни: au, ei, eu, äu

ei се чете [ай]: mein, dein, sein, Seife,

eu се чете [ой]: heute, Leute,

äu също се чете [ой]: läuten (Ø laut), Läufer (Ø laufen), säubern (Ø sauber). По този начин се запазва връзката с думи, в които има au.

1. [в] Навсякъде, където се чува “в”, се пише w: weiß, beweisen, wissen, weiß.

10. Буквата v:

· В думи от чужд произход се записва v и се чете “в”: Olive, violett, November,

· В думи с немски произход v се чете “ф” : viel, vor, в представките ver- и vor-, Vater, Vogel.

aвтор: danitaaa